НЕИЗБРОЍМ

НЕИЗБРОЍМ, -а, -о, мн. -и, прил. Поет. Който е в много голямо количество, брой и не може да се изброи; безброен, безчислен, безчетен. Рота след рота, полк след полк, дивизия след дивизия — неизброима войска крачеше по заснежените пътища на Сърбия и Войводина. П. Вежинов, ЗЧР, 24. Небето над него беше чисто, много звезда пъплеше — неизброимо стадо пъплеше все от изток на запад. Й. Радичков, СР, 38. От неизброимото ято [пъдпъдъци] са останали само няколкостотин пъдпъдъка, пръснати из полето. Ем. Станев, ЯГ, 32. Али Баба останал едничък господар на съкровищата на пещерата.. и много поколения живели щастливо от тия неизброими богатства. Св. Минков, ПШ, 187. Неизброимо число морски организми са измирали, наслоявали са дъното на морето и по този начин са се образували твърди варовити пластове. ВН, 1958, бр. 2063, 4.

Списък на думите по буква