НЕИЗВЕСТНО —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕИЗВЀСТНО. 1. Нареч. от неизвестен (в 1 знач.). Обикн. в съчет. с въпр. местоим. или нареч. Без да се знае, без да е известно; незнайно. Неизвестно по какви причини, Панчо от малък още беше много кротък и добродушен. Т. Влайков, Съч. II, 92. Той вървеше из улиците като замаян, като човек дошел неизвестно откъде. Елин Пелин, Съч. III, 162. Тримата мълчаливо се заизкачваха по стълбището.., а Тинчо мълчеше, защото просто и другите замълчаха неизвестно защо. П. Проданов, С, 26. Няколко седмици не говори на мъжа си, сърдита неизвестно за какво. М. Грубешлиева, ПП, 217.

2. Обикн. с гл. съм, изглежда, вижда ми се и под. Означава, че нещо не се знае, не е известно; незнайно. — А що? Русия готви ли се на бой?.. — Неизвестно, — каза подир малко двоумение студентът. Ив. Вазов, Съч. VIII, 17-18. Магаре са на тегло не купува. Неизвестно тука думата тегло в кой смисъл е употребена. Види се, че е вместо теглилка, т.е. с кантар. П.Р. Славейков, БП I, 261.