НЕИЗГАСИМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕИЗГАСЍМ, -а, -о, мн. -и, прил. Поет. Който не може да бъде угасен, изгасен; неугасим. Пламен [на родолюбието и просветата] божествен, който избухна тъй внезапно.., Читалището иска,.., да го съхрани по възможности и да го преобърне постепенно на трайно и неизгасимо свето огнище. Ч, 1870, бр. 1, 5.