НЕИЗГЛЕДЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
НЕИЗГЛЀДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Поет. 1. Който е обширен, голям и не може да се обгърне с поглед; необозрим, безкраен, безпределен, необятен, необхватен. Под замъка сивеят плоските покриви на града. Типичен, стар французки градец, загубен в неизгледната шир на полята. К. Константинов, ПЗ, 109. На юг се тъмнееше неизгледният лабиринт на Доспатските планини, потънали в мрачнопепеляви облаци. Л. Стоянов, Б, 115. Неизгледният простор ме вика,/ ниви и ливади ме опиват. Н. Ракитин, С II, 39. В неизгледните лазури/ дремят сините вълни. К. Христов, Мис., 1896, кн. 8, 609.
2. Който е много хубав, красив и не можеш да му се нагледаш; ненагледен1. Тая Сара май-май царица скоро ще ни стане.. Иначе и добра била, и разумна, а за хубост, сам я видя — красота неизгледна! Ст. Загорчинов, ДП, 235. Неизгледна градина: .. зелени поленки.. лехички с най-миризливи цветя. Т. Влайков, Пр I, 180.