НЕИЗГОРЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕИЗГОРЀН, -а, -о, мн. -и, прил. Който не е изгорен; неизгорял. Стихналите от снощи миризми на кожи, на неизгорени въглища или на лудже изпълваха отново въздуха. Й. Вълчев, СКН, 246. Минаваме през малко селце. Най-сетне видяхме неразрушени къщи, неизгорени навеси, небомбардирани улици. Г. Караславов, Избр. съч. III, 98.