НЕИЗКОРЕНИМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕИЗКОРЕНЍМ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Обикн. за нещо, което се преценява като отрицателно — който не може да се изкорени, отстрани, премахне. Когато се изправя пред дома на арменката, Виктор усеща едно бодване на сърцето: от обраслия в пача трева и троскот двор,.. лъха страшна, неизкоренима мизерия. Това е дъното, по-надолу няма и не може да има! Др. Асенов, ТКНП, 48. Михайловски започва като поет на песимизма, за когото животът е безсмислен поради обречеността на човека на смърт, а злото в света е предвечно и неизкоренимо. Цв. Минков, ЛФ, 1956, бр. 2, 2. Между тях отдавна се набираше и се готвеше да избухне една от ония люти и неизкореними вражди в селата, които опълчват едни срещу други цели родове. Й. Йовков, Ж 1945, 14-15. По неизкоренимия

навик на егоизма си тя и сега мислеше първо за себе си. Д. Димов, ОД, 275. Неизкоренимо влияние.