НЕИЗКУШЀН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който не е подлаган на изкушение. То не беше, разбира се, пътуването на Алиса в страната на чудесата, но за нашите наивни, още неизкушени очи, всичко тук беше предмет на възхищение. К. Константинов, ППГ, 191.
2. Който не се е поддал на изкушение.