НЕИЗЛЕЧИМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕИЗЛЕЧЍМ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За болест, недъг, порок и под. — който не може да се излекува; неизцерим, нелечим. Обясних му,.., че никой не може да съживи умрял човек, но когато някой се разболее, мога да го излекувам, ако болестта е неизлечима. М. Марчевски, ОТ, 141. Гърдите им се давят от мъчителни спазми,.., от неизлечими бронхити. Л. Стоянов, Х, 54-55. На 8 май умря жена ми след дългогодишна неизлечима болест. Г. Димитров, ПФС, 32. — Здравейте... какво имате — мигрена, нерви, виене на свят? — Виене на свят, но то е неизлечимо. Ем. Манов, БГ, 210. Неизлечима рана. Неизлечим недъг. Неизлечим алкохолизъм.

2. За човек — който страда от такава болест, недъг, порок. — Отначало мислехме, че симулира. Но по-късно се разбра, че е полудял наистина нещастникът.. Да, жалко, но изглежда, че е неизлечим. СбСт, 290. Той се убеждаваше, че тази България, която бе идеализирал като юнкер, е неизлечим болник, жертва на страшни и опустошителни недъзи. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 418. Неизлечим алкохолик.

3. Прен. Който не може да се отстрани, преодолее; непреодолим. Аз страдах от неизлечим мързел за писане писма. Ив. Вазов, ВМ, 13. Неизлечим инат.