НЕИЗЛЕЧЍМО

НЕИЗЛЕЧЍМО. Нареч. от неизлечим (в 1 и 3 знач.). — Наум беше болен, неизлечимо болен. Д. Спространов, ОП, 362. Страдах почти неизлечимо от фикс-идеята, че средствата определят целта не по-зле, отколкото целта — средствата. Ем. Манов, ПС, 29. Той [Гражев] неизлечимо страдаше за убития си другар. Ив. Мартинов, ДТ, 8. Дори в предсмъртния си час неизлечимо заболелият писател [Страшимиров] търсеше младите сили и вярваше в тях. ЛФ, 1958, бр. 38, 2. Италианецът живееше на кърмата и Беро с един поглед проникна в цялата окаяност на това жилище, неизлечимо миришещо на мухъл и непрано бельо. Н. Антонов, ВОМ, 129. — Като те гледах на сцената, аз си казвах, че тъкмо такава е била Дездемона: милостива, слаба, нежна, неизлечимо влюбена. Ив. Вазов, Съч. ХХVIII, 102.

Списък на думите по буква