НЕИЗЛИЧИМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕИЗЛИЧЍМ, -а, -о, мн. -и, прил. Обикн. за следа, диря и под. — който не може да се изтрие, изличи, премахне; незаличим, траен. От една някогашна граница и от едно изсъхнало море всякога остават неизличими следи, които продължават да говорят за един изчезнал, но странен и непознат живот. Й. Йовков, Разк. III, 68. Макар и чисти, пръстите ѝ отдолу бяха напукани и грапави. И паламарката по време на жътвата,.., и дръжката на мотиката — всичко бе оставило там неизличимите си следи... Ст. Марков, ДБ, 417. Мълчат тия урви, обляни някога с руска и българска кръв, турила нов велик и неизличим печат на любов между двата братски народа. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 102-103. Първата мисъл, .., бе, че между смъртта на този човек и побоят, който му бе нанесъл преди няколко дни, има някаква ужасна, с нищо неизличима връзка. И. Петров, МВ, 78. // За мисли, чувства, впечатления и под. — който остава трайно в съзнанието, душата и не може да се изличи, заличи, избледнее; незаличим, незабравим, незагладим. — Коя беше най-интересната експедиция, която придружавахте в Съветския съюз?.. — Тази в Урал. Търсехме петрол. Тя остави в мене неизличими спомени. С, 1954, кн. 3, 100. Всичко направи силно и неизличимо впечатление на гостите.