НЕИЗМЀРЕН

НЕИЗМЀРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Поет. Неизмерим. Обширното, неизмерното поле на естествените науки, които в малко време направиха такъв грамаден прогрес, е още едвам заорано. Хр. Белчев, Избр. съч., 99. Голяма беше мъката на добруджанци, неизмерна. Не виждаха докъде ще стигнат с голите си ръце. Сееха, но плод не жънеха. Ст. Станчев, ПЯС, 90. Земя велика, с метри неизмерна — / със дни пътувай — няма слог и край... Н. Марангозов, ЯВ, 137. В дълбините неизмерни/ с глух ропот се премятаха вълни. Д. Дебелянов, ЗлП, 22. Скръб неизмерна постигна земята ахайска! А. Разцветников, Избр. пр III, 15.

Списък на думите по буква