НЕИЗМЕРЍМ

НЕИЗМЕРЍМ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който не може да се измери, премери, изброи, изчисли, обикн. поради големите си размери, количество, брой; безмерен. Има неща неизмерими: като сложа на теглилката кило круши, знам, че съм измерил круши; но като сложа там една Ботева поема, знам ли, че съм измерил една велика поема? Б. Болгар, ПД, 113. Нощта беше тиха и ясна,.. На ширналото се лятно небе трепкаха от неизмерима дълбочина милиони звезди. Д. Ангелов, ЖС, 303. Ми можем с мисл да ся издвигнем над земята,.., да преминуваме неизмеримото разстояние между небесните светила. Н. Геров, ИФ, 1. Неизмерима дължина. // Който е с много големи размери; необхватен, огромен, безкраен. Оттук полето се откриваше още по-дълбоко и по-неизмеримо. Ив. Вазов, Съч. ХХVII, 41. Оттук целият град се вижда като на длан. Неизмерим хоризонт се открива през окото ви. БД, 1909, бр. 21, 1. Точно в тоя момент съзря рибата. Беше огромна риба, неизмерима в очите му. П. Вежинов, БГ, 167.

2. Прен. Който се проявява в много висока степен и не може да се обхване, опише, оцени; неописуем, неимоверен, невероятен, изключителен, безмерен, безкраен, безграничен, безпределен. Заговори владиката, равен беше силният му дълбок глас, натежал от скрита мъка и от мисъл да зарадва тия люде в неизмеримата им беда. Д. Талев, ГЧ, 338. В тъмните кръгове под очите им, в напрегнато втренчените и угаснали погледи се четеше ужасът, неизмеримият ужас, който са преживели през нощта. П. Михайлов, МП, 54. — Братя — заговори Измирлиев.. — За робството аз няма да ви приказвам. Неизмерими са страданията на българския народ! Дойдох да съставим местен революционен комитет. Д. Марчевски, ДВ, 101. Явява са в сичката си блескавина неизцеримата немощ и неизмеримата тъпост на турското правителство. НБ, 1877, бр. 58, 227.

Списък на думите по буква