НЕИЗМЕРИМО —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕИЗМЕРЍМО нареч. 1. Много, извънредно много, толкова много, че не може да се измери, преброи, претегли. За ден-два неизмеримо далече отлетяло златното мирно време. А, 1978, кн. 37, 30. Пътят до звездите е неизмеримо дълъг и не си опъвайте шиите, ще ги скъсате. К. Петканов, В, 91. Той има неизмеримо количество средства.

2. За означаване на много висока степен в

проявата на някакво качество или действие, изразено с думата, към която се отнася; много силно, извънредно много, изключително, невероятно, безгранично, безпределно, безкрайно, безмерно. Аз ли бях станал прекалено чувствителен? Или светът някак неизмеримо се бе променил, докато аз лекомислено си подрънквах на пианото? П. Вежинов, Б, 24. В търпението на монаха нямаше безразличие, а само достойнството на човек, който ги превъзхождаше неизмеримо. Д. Димов, ОД, 97. За нас дякон Левски стои неизмеримо по-високо на бесилницата си, отколкото, ако щастието му го беше възвисило до екзархийски трон. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 53. В драматургията неизмеримо голяма роля играе разговорният език. Н. Лилиев, Съч. III, 330. Станкул не можа нищо да отвърне. Само го погледна с очи, в които имаше много, неизмеримо много мъка. Ст. Марков, ДБ, 309.