НЕИЗМИТ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕИЗМЍТ, -а, -о, мн. -и, прил. Който не е измит, мит, не е почистен с миене; неумит. Стаята беше тясна, с неизмит под. Х. Русев, ПЗ, 108. Из двора вече се мяркаха стражари — с разкопчани куртки, без шапки, още неизмити и несресани. Г. Караславов, ОХ IV, 203. С неизмития кастрон в ръка, жената отвори вратата и с добре престорено учудване, попита: — Какво има? М. Грубешлиева, ПП, 174. Жените не са имали време да измият чашките, а са ги наредили неизмити и напуснали къщата. А. Каралийчев, С, 231.