НЕИЗПИТАН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕИЗПЍТАН¹, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За ученик, студент и под. — който не е подложен на изпитване, изпит; неизпитван¹. Неизпитан ученик. Неизпитани аспиранти.

2. За човек — който не е подложен на изпитание, проверка и не се знае какъв е и как би постъпил при определени обстоятелства; непроверен. Не трябва да се доверяваме на неизпитани хора.

3. За материал, механизъм, устройство и под. — който не е подложен на изпитания, изпробване; неизпробван, неизпитван1. — Ти направи подлост, като обвини Беров, че е заповядал да се постави неизпитан материал на крановете. Д. Кисьов, Щ, 482. Той смяташе влагането на неизпитаната ламарина за риск. Д. Кисьов, Щ, 409. // За подход, метод, начин на работа и под. — който не е изпитан, изпробван; неизпробван, непроверен. — Аз не поемам рискове с неизпитана работа. Д. Кисьов, Щ, 457. За да не остане някое средство неизпитано, .., изпратиха са двама души да отидат да видят на другите пунктове дали не са дошле някои от селските въстаници. З. Стоянов, ЗБВ I, 187-188.

НЕИЗПЍТАН², -а, -о, мн. -и, прил. За чувство, състояние и под. — който не е изпитан, изживян, преживян от някого; неизживян, непреживян, неизпитван2, непознат. Чудно, неизпитано досега чувство изпълваше гърдите му — тъга, радост и наслада едновременно. Д. Талев, СК, 95. — Их, да мога! — въздъхна циганчето, развълнувано от далечно неизпитано щастие. Елин Пелин, Съч. II, 78. Аз настръхнах, дъхът ми замря. Обзет от неизпитана досега възбуда, гледах ту кучката, ту стареца. Ем. Станев, ЯГ, 27. Обърна се и с огромни крачки, каквито никога в живота си не бе правил, и с решителност, неизпитана досега, той се втурна към малката къща. В. Геновска, СГ, 109. Любов неизпитана, несподелена!/ Обиден, отритнат и сам е човек./ И място за него във цяла вселена/ не ще се намери. Бл. Димитрова, Л, 100.