НЕИЗПИТВАН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕИЗПЍТВАН¹, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За ученик, студент и под. — който не е подложен на изпитване, изпит; неизпитан¹. Неизпитван студент.

2. За материал, механизъм, устройство и под. — който не е подлаган на изпитания, изпробване; неизпробван, неизпитан1.

НЕИЗПЍТВАН², -а, -о, мн. -и, прил. За чувство, състояние и под. — който не е изпитан, изживян, преживян от някого; неизживян, неизпитан², непреживян, непознат. Радомир спря на пътеката,.. усети никога неизпитван мир, прохлада и тиха, благоговейна радост. А. Дончев, СВС, 112. Станка седеше, ударена като от гръм.. Ръцете ѝ отмаляха, незнайна и неизпитвана досега болка я сряза и съкруши. Г. Караславов, ОХ I, 390. Неизпитван досега ужас я обзе. Сам-сама на улицата посреднощ. Д. Калфов, Избр. разк., 100. — Мълчиш! Не ти се работи! Тогава ей ти пътя! Тук не е приют, драги... Отдавна неизпитвано чувство на обида го разтърси. М. Грубешлиева, ПП, 106. Изпълнен с някакъв неизпитван дотогава възторг: — Как чудно пеят! — извиквам като на себе си. Т. Влайков, Пр I, 200.