НЕЍЗПИТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Обикн. за учебен предмет и под. — по който не се полага изпит. Когато този слаб успех е по неизпитни предмети, учениците държат допълнително изпит по тези предмети наред с останалите изпити. НК, 1958, бр. 3, 2.