НЕИЗПЛА̀КАН

НЕИЗПЛА̀КАН, -а, -о, мн. -и, прил. Поет. 1. За сълзи, плач — който не е изплакан. Тя заплака дълбоко и глухо, от очите ѝ се изливаше пороят на дълго задържаните неизплакани сълзи. Г. Караславов, ОХ I, 419. Все тия болни светлини/ и тия сълзи

неизплакани,/ и тия немощни жени,/ незвани и нечакани! Н. Лилиев, Ст 1929, 24. Плачете днес сред пролетния здрач,/ другарите ми тръгнаха войници./ Плачете с неизплакания плач -/ плачете с потъмнелите зеници! М. Недялков, Л, 12.

2. Прен. За чувство, мисъл, състояние, обикн. свързано с мъка, скръб и под. — който е останал неизявен, неизказан, непоказан; скрит, мълчалив. Стои дребничката княжна Маря,.. със застинала неизплакана скръб на лице. Д. Рачев, СС, 271. Ния не можеше да му признае, да му изповяда докрай своята тайна и мъката оставаше неизплакана в сърцето ѝ. Д. Талев, ПК, 366. Тук — сред тези баири — заякнаха/ моите мишци и аз възмъжах,/ възмъжах и скръбта неизплакана/ на колибите мрачни познах. Хр. Радевски, П, 13. Неговите песни неизплакани/ не извеждат в небеса. Н. Лилиев, Ст 1919, 18.

Списък на думите по буква