НЕИЗПЛАТЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕИЗПЛАТЀН, -а, -о, мн. -и, прил. За сума, дълг, данък или друго плащане — който не е изплатен, платен; неиздължен, неплатен. Щом бай Гроздан се явил при адвокатите на своя брат, започнали се едни дела, та чак досега... Тук трябвало пари за някаква такса, там имало неизплатени данъци. Ал. Бабек, МЕ, 248. За неизплатените дългове лихварите им [на селяните] отнемали земята. Ист. VIII кл, 102. Ще предам богу дух като всеки български поет,/ като завещая: на хазайката някой неизплатен наем,/.. и на поколенията — някой и друг вдъхновен ред. Ел. Багряна, ЗМ, 75.