НЕИЗПЛАТИМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕИЗПЛАТЍМ, -а, -о, мн. -и, прил. За сума, дълг или друго плащане — който не може да бъде изплатен, платен; неиздължим. Аз съм обременен с неизплатими дългове и съдебният пристав в месеца поне веднъж иде да ми поднася уваженията си. Ив. Вазов, Съч. ХVIII, 124. Отчаяната бедност на София (на която всеки жител е обременен с по 500 лева неизплатим общински дълг), е стигнала дотам, щото в последно време общината не е в състояние да купува по няколко тенекии газ за осветление на улиците. Ал. Константинов, Съч. I, 128. До полицаите пишеха жените и децата им. Пишеха им, че животът е станал непоносим, че данъците, с които ги облагаха общините, са неизплатими, че реквизицията им тежи като камък на шията. Сл. Трънски, Н, 265.