НЕИЗПОВЕДИМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕИЗПОВЕДЍМ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който е недостъпен за човешкия разум и не може да бъде разбран, обяснен; необясним, непонятен, неразбираем, неизвестен. Ала волята и прищевките на императора са неизповедими, особено на такъв император като Василий. А. Дончев, СВС, 55. Поканил беше ги на гювеч, по една неизповедима причина, един от четиримата. Елин Пелин, Съч. IV, 122. Живееше тя само от целувки,/ от песни и от мирисни цветя./ И все пак с власти неизповедими/ туй крехко до безпомощност дете/ сломи у мене сили несломими/ и като волна птичка отлетя. К. Христов, ИБ, 20. // Който се отнася до висшата божествена власт и сила, чиито помисли и дела не подлежат на обсъждане и на познаване; неизвестен, незнаен, неведом. Тати подигна очи нагоре молитвено и продума: Господи, неизповедими са твоите пътища. Ст. Чилингиров, ХНН, 49. "Неизповедими са, казва, пътищата към светлината, както и пътищата към греха, та не ще те съдя, брате Лука." Ем. Станев, А, 88-89. — Ще мине време и всичко ще забравиш. Неизповедими са пътищата божии. Ст. Загорчинов, ДП, 286. — Неизповедими са пътищата на провидението. Ив. Вазов, Съч. ХХ, 92. Тук има някаква ирония — не на случая, а може би на съдбата, чиито пътища са неизповедими. М. Кремен, РЯ, 188.