НЕИЗПРАВЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕИЗПРА̀ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. 1. За машина, механизъм, устройство и под. — който не е в изправност, не функционира нормално, както трябва, обикн. поради повреда; повреден, развален. Посочени бяха нещастни случаи поради бързо каране в града, поради употреба на алкохол от водачите на моторните превозни средства, поради технически неизправни превозни средства. ВН, 1959, бр. 2438, 1. Конструкцията на кораба позволява също да се спус‑

не на Земята даже ако спирачната двигателна система се окаже неизправна. РД, 1961, бр. 116, 3. Неизправен механизъм.

2. Остар. За човек — който не е добросъвестен, точен и не изпълнява своите задължения. Истина е, че почти всички ние бяхме неизправни и на петте нейни писма отвръщахме с едно. Ив. Вазов, ВМ, 14. След отпуск църква целият еснаф се събираше в дюкяна ни, където тате даваше сметка за извършеното през годината, като свършваше с това, започваха присъдите над неизправните членове. Г. Белев, ПЕМ, 44. // За длъжник, данъкоплатец и под. — който не се е издължил; нередовен. Услужваха му и секретар-бирниците. Тия хора срещу дребна почерпка разтваряха с готовност тефтерите си, пишеха призовки и сами отиваха да ги връчват на неизправните данъкоплатци. А. Гуляшки, ЗР, 33. Освен имотите на село, Чакъра притежаваше край града лозе и нива, засята с тютюн, които бе купил износно от неизправни длъжници. Д. Димов, Т, 11. — Смилява се изведнъж: хвърля се във водата и измъква неизправния си клиент. Т. Генов, Избр. пр, 59.