НЕИЗПРАВИМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕИЗПРАВЍМ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Непоправим. И хората приличат на нашите лисици. Младите биват буйни и ненаситни в удоволствията, а старите — неизправими в скъперничеството си. Т. Икономов, ЧПГ, 100. Сега видя, че националният характер на турците е неизправим. СбПер п II, 184-185.