НЕИЗПРАТЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕИЗПРА̀ТЕН, -а, -о, мн. -и, прил. За писмо, колет и под. или за вест, известие — който не е изпратен, въпреки че е бил подготвен за изпращане или е трябвало да бъде изпратен. Моето първо писмо до Боян остана неизпратено. Л. Александрова, ИЕЩ, 217. В неизпратения отговор на това нейно писмо Сиди Брахим пише на своята синеока Мари: "Моят влажен окоп е декориран отвътре с ликовете на двама — аз, .., и ти." Д. Калфов, ПЮН, 106.