НЕИЗПЪЛНИМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕИЗПЪЛНЍМ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който не може да се изпълни, направи, осъществи, реализира; неосъществим. На всяка цена ще изпълним задачата! Значи, има нещо, което прави задачата неизпълнима или трудно изпълнима. Бл. Димитрова, Лав., 69. Проблемата за проникването в междупланетните пространства е твърде сложна, но не и неизпълнима. ВН, 1958, бр. 2098, 4. Неизпълнимо обещание.

2. За мечта, желание и под. — който не може да се сбъдне; нереален, невъзможен, неосъществим. В главата на Вълко забръмчаха разни мисли, една от друга по-чудновати и по-неизпълними. К. Петканов, П, 72. Тая топлина събуждаше отдавна заглъхнали спомени, раждаше нови мечти и копнежи. А всичко беше тъй неизпълнимо, тъй мъчително. В. Геновска, СГ, 111.