НЕИЗРАЗИТЕЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕИЗРАЗЍТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. ‑лни, прил. 1. За лице, поглед, глас и под. — който не изразява, не отразява чувства, мисли, преживявания; безизразен. Все още не можех да забравя стария Сава, онова каменно неизразително лице със заспали под седлата на веждите тъмни очи. А. Мандаджиев, ОШ, 80. Момичето издигна очите си към него — мътни неизразителни очи, в които сега блесна пламъче. М. Грубешлиева, ПП, 216. Нисичкият бе приседнал край руля и се взираше с неподвижен, неизразителен поглед в морето. П. Вежинов, ДБ, 93. Тихон зачете с глух, неизразителен глас. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 178.

2. За произведение на изкуството, обикн. на художествената литература или за негови отделни части, фрагменти, думи и под. — който е лишен от необходимите художествени качества и не предизвиква естетическа наслада; нехудожествен. Шаблонът тук е явен, защото стиховете са крайно неизразителни, неточни, зле съчинени. С, 1952, кн. 2, 183. И в двете стихотворения .. има външно дадени, неизразителни, декларативни моменти, както и шаблонен завършек. С, 1951, кн. 2, 177. Неизразително многословие.