НЕИЗРЕЧИМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕИЗРЕЧЍМ, -а, -о, мн. -и, прил. Поет. Който не може да бъде изречен, изказан, не може да бъде описан с думи, реч; неизказан, неизразим, неописуем. "Да се молим със сърдечно съкрушение, с душевно умиление и да оросим земята със сълзи, за да се възпламени в нас всесветият, всеизвършващият дух и да ни изпълни неизречима радост и божествена любов." Ем. Станев, А, 95. Нашите учени много държат на това, че революционната борба за освобождение била принесла големи страдания. Но те не претеглят оная неизречима сума от тегла, които народът бе изтърпял без тая борба. Г. Бакалов, Избр. пр, 125.