НЕИЗСТИНАЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕИЗСТЍНАЛ, -а, -о, мн. -и, прил. Който не е изстинал напълно, съвсем. Обличат като за сватба неизстиналото още тяло и го слагат върху чаршафа, на който са наболи стотина стръкчета от миризливото цвете. М. Кремен, РЯ, 262-263. Това бяха неизстинали трупове, непогребани мъртъвци. Й. Йовков, Разк. III, 104.