НЕИЗТРИТ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕИЗТРЍТ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който не е изтрит, избърсан; неизбърсан. Зографа не откъсваше очи от селяните. Скрежът по веждите и клепките им бавно се топеше. Заблестяха ясни капчици, хлъзнаха се по бузите, като неизтрити сълзи. В. Геновска, СГ, 59. Неизтрити чинии.

2. Който не е изтрит, изтъркан; неизтъркан. ● Обр. От север се издига връх Малък Персенк със зъбести, неизтрити от хилядолетия канари. Н. Хайтов, ПП, 79.

3. Който не е изтрит, заличен; незаличен.