НЕИЗТЪЛКУВАН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕИЗТЪЛКУ̀ВАН, -а, -о, мн. -и, прил. За дума, изречение и под. — който е без тълкуване, без обяснение, разяснение и под. и обикн. остава неясен. Неизтълкувани речникови единици. Неизтълкувани притчи. ● Обр. В силното желание за да ся срещне пак с тебе, подмъквало ся е и някакво си тайно желание, някаква си неизтълкувана охота у жената да си отмъсти. П.Р. Славейков, ОЛ (превод), 66.