НЕИЗТЪ̀РКАН

НЕИЗТЪ̀РКАН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който не е изтъркан, изтрит; неизтрит. Няма нищо по-печално от тиха гара, която оживява само три пъти в денонощието,.. тиха гара, където в пролуките между неизтърканите каменни плочи пониква трева. Л. Михайлова, Ж, 64.

2. Прен. За чувство, мисъл, фраза и под. — който е оригинален, свеж, неочакван; небанален. Той крачеше през снега към театъра, загърнат до уши в стария си изтъркан балтон,.. и с... неизтърканото, парещо младежко чувство на вина и срам пред любимия му писател. Т. Генов, ДОД, 102. Неизтъркани фрази.

Списък на думите по буква