НЕИЗХОДЍМ

НЕИЗХОДЍМ, -а, -о, мн. -и, прил. Поет. Който не може да се изходи, изброди, обходи, извърви; неизбродим. Сърце, сърце, дълбока бездна,/ кой твойте тайни е узнал?/ Кой ум вникна, кой поглед влезна/ във неизходимий твой дедал? Ив. Вазов, Съч. III, 9.

Списък на думите по буква