НЕИЗЧЕРПИМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕИЗЧЕРПЍМ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Неизчерпаем. Той [турският народ] никога до нине не са е погрижил за своята прехрана, а винаги са е облягал на християните си поданици като на неизчерпим извор. НБ, 1876, бр. 54, 210-211. Опитаха ся да употребят той газ, на който източника е неизчерпим — за осветлението. Ч, 1970, кн. 5, 155. Испания са е считала за неизчерпим източник за злато и сребро. Знан., 1875, бр. 15, 238.