НЕИЗЧИСТЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕИЗЧЍСТЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който не е изчистен, не е чист; нечистен, непочистен. Табелки с надпис посочваха неизчистени минни полета. Д. Димов, Т, 697-698. Неизчистен апартамент.

2. Прен. Който не е изчистен от такива страни, прояви, които нарушават характера, стойността, качествата му. В Отоманската държава, гдето вековете, невежеството и неизчистени през светлината на науката стари обичаи и предания, бяха натрупали злоупотребления върху злоупотребления и отстранили обществото от пътя на напредъка, чувството на едно преобразование ся усилваше и развиваше от ден на ден повече. Ч, 1871, бр. 11, 328.