НЕЍСКРЕНОСТ

НЕЍСКРЕНОСТ, -тта̀, ж. 1. Само ед. Качество или проява на неискрен; престореност, неоткровеност. Той .. се преструваше. Мария долови неговата неискреност, само че не можеше да определи какво я смущава. А. Наковски, МПП, 48. Във възклицанията им .. Живко долавяше неискреност. Ил. Волен, БХ, 155. Допиваме чашите си и се разделяме с пожелания за приятен обяд, обаче в отношенията ни се долавя нещо напрегнато и неловко, нещо, отиващо отвъд досегашната дружелюбна неискреност. Б. Райнов, НН, 459. Първата негова погрешка беше неискреността, която показа към брата си. С. Бобчев, ЖФ (превод), 16.

2. Обикн. мн. Рядко. Неискрени думи, прояви, постъпки. Той смята, че правдата не трябва да се разкрасява .., че завоят, не

казвам лавирането, малък завой, изчакването, обходната маневра... са все неискрености, преструвки, недостойни постъпки. М. Радев, СР, 117. Тогава ся виждаше, като че ся породи нещо от апостолския дух в това общество Исусово, както ся нарече това дружество; .. Но скоро ся вмъкнаха различни неискрености, тъй щото не можеше да успее толкози добре, както ся виждаше първом. ИХЦ (превод), 289.

Списък на думите по буква