НЕЍСТОВ

НЕЍСТОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. 1. За вик, рев и под. — който е необичайно силен; неудържим. Той все по-често сядаше в малката квартална градинка, внимателно наблюдаваше децата .., които се цапваха внезапно с детските си юмручета и след това надаваха неистов рев — и удареният, и побойникът. П. Вежинов, БГ, 188. Когато се разотиваха, над града се понесе неистов вик и докторът трепна, уплашен, че убиват някого. Ем. Станев, ТЦ, 10.

2. За чувства, преживявания — който е необичайно силен в проявата си; неудържим. Песента звучеше по новому при всяко слушане — .. Дрезгавият глас на белгиеца .. съдържаше.. воля за живот .. и любов, Господи, колко любов... Неистова любов — каквато осеня веднъж на сто години двама светци. И мъченици. Вечният мъж и вечната жена... В. Пламенов, ГШ, 59-60. Аз зная неговата [на Г. С. Раковски] пламенна душа и почитам неговото .. неистово родолюбие. П. Р. Славейков, СбНУ ХХХ, 67. Неистова омраза. Неистов бяс.

— От рус. неистовьIй.

Списък на думите по буква