НЕИСТОВСТВО —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕЍСТОВСТВО, мн. -а, ср. Остар. Книж. Безчинство, зверство, жестокост. Опустошенията и неистовствата на турските низами и башибозуци превърнаха на пепелища и гробница една пространна област с повече от четиристотин хиляди християни. Пряп., 1903, бр. 39, 1. И са обяви покровител на раите-христени, дотогиз потъпкани и пред властите, и пред господствующия народ от своеволията и неистовството на областните управители, повечето еничери. Т. Шишков, ИБН, 305. Пет денонощия свирепели гнусните убийци. Най-после Цинна и приятелят му сами дошли в ужас от таквоз неистовство. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 330.

— От рус. неистовство.