НЕЙЗИН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЀЙЗИН, -а, -о, мн. -и, притеж. местоим. Диал. Неин. Изпомежду това време невестинският брат или .. някой най-приближен нейзин роднина дохожда при зетя и му дава дар. СбНУКШ ч. III, 67. Подкършила Яна подков от чевлите. / Ми я виде Яна нейзина свекърва: / "Нека, Яно, нека, нека мила снахо, / нека д' ит Гюро, ке те наклеветам." Нар. пес., СбБрМ, 431.

— Друга форма: нѐйдзин и нѐзин.