НЕКАДЪРЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕКАДЪ̀РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Разг. 1. Който не е кадърен, способен, годен; неспособен, негоден. Нерядко те предпочитали сиромашки, ала пъргави, будни и паметни момчета, че такива момчета по-сигурно ще могат да се издигнат и да станат хора, додето повечето от чорбаджийските синове са разхайтени, некадърни за работа и само разпиляват бащиния си имот. Т. Влайков, Пр I, 88. — Отиваме на опасна работа, дето всеки трябва да покаже всичкото си юначество .. Който го е страх или се смята некадърен и слаб, нека се върне навреме. Л. Стоянов, П, 201. Не се чудете след това .., че от там излизат младежи, неспособни да разбират и най-прости неща, некадърни не само за какво да е развитие, но незнаещи правилно да напишат дори и името си. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 325. И ако един от тях [членовете на семейството] е недъгав или болен, или ако стане некадърен да работи, другите го хранят и му пригодяват. П. Р. Славейков, Р, 1871, кн. 2, 23.

2. Като същ. некадърният м., некадърните мн. Човек, който не се справя с работата си, не може да я свърши, изпълни добре; некадърник. Всички изоставят и забравят способния, пък некадърният прави метани, нарежда се, върви нагоре и почва да си потрива ръцете. Г. Караславов, Избр. съч. II, 156. Като всеки оправен човек, на Стамена най се зловидеха некадърните. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 485. некадърното ср. Част от колектив, група, общество, която не се справя с работата си, не може да я свърши, изпълни добре. Поговорихме за стихията на завистта, за злобата, за вечните стълкновения между кадърното и некадърното, за бъдещето на човечеството! С. Северняк, ИРЕ, 147. Прав е "Мир" .., че неговите хора успяха да "асимилират" само гнилото, тъпоумното и некадърното, което остана в техните редове като един хлам. Бълг., 1902, бр. 518, 2.