НЕКАДЪРНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕКАДЪ̀РНИК, мн. -ци, м. Разг. Некадърен човек. Но ако на некадърници е позволено да бягат, то никак не им е позволено да позорят със своите литературни галиматии такива свети исторически деятели като Левски. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 349. Другото беше неестествено и нелогично, и реакционно — некадърници да стоят там, където са необходими сили, знания и ум. Д. Фучеджиев, Р, 191. Втора седмица минаваше, а той нищо още не беше направил. Всеки свъсен и недоволен поглед на чорбаджията го смразяваше. — Ех, некадърник такъв! — струваше му се че вика, колчем го погледнеше. Г. Караславов, СИ, 94. "Там, в каторгата, не е като в училище, още в клас научиш урока и после правиш каквото ти скимне. Способен и некадърник еднакво трябваше да се мъкнем под палещото слънце и да пълним торбите, които смазваха рамената ни..." П. Бобев, К, 79.