НЕКАИЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕКАЍЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. и диал. Който не става каил, не се съгласява, не приема нещо. Свекървата е завистница, некаилна, че е изгубила в полза на снаха си влияние над своя син. Б. Ангелов, ЛС, 67. Да се провали мама ми, / мама ми некаилната, / тя каил не е ставала / .. / със либе да приказваме. Нар. пес., СбВСт, 468.