НЕКАИЛНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕКАЍЛНИК, мн. -ци, м. Остар. и диал. Човек, който не става каил, не се съгласява, не приема нещо. Те ония хора там, дето му са началници, разбират и гледат по право, не са като нашите тук завистници и некаилници. Т. Влайков, Съч. II, 151.