НЕКА̀НЕН

НЕКА̀НЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е отишъл някъде без покана, без да бъде повикан. Сватбата на Лазара Глаушев и чорбаджи Аврамовата щерка събра много люде в църквата — мъже и жени, канени и неканени. Д. Талев, ЖС, 467. Съседите и роднините се натрупаха около вършачката, за да си помагат при вършитбата. Дойде ред на Великините снопи .. В разгара на работата, между многото неканени помагачи, дойдоха Белчо, Ивана и Калин. К. Петканов, МЗК, 75-76. Когато старецът вдигна глава, за да види кой е този неканен и нахален посетител, по лицето му се изписа изненада, устните се разтвориха в усмивка. П. Спасов, ХлХ, 184. — Не гледайте, че къщата ни май не е твърде за гости.Няма нищо, няма нищо, ние сме неканени гости. Ил. Блъсков, Китка V, 1886, кн. 3-4, 10.

2. Който е нежелан, неприятен. Прибойчани се бяха приготвили да посрещнат неканените гости както трябва и да не ги пуснат в селото. Прибойна не беше вече предишното незащитено село, а и хората не приличаха на предишните. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 278. Юрталана пак беше нащрек. Можеше — анатема дявола — да им се изтърси отнякъде някой неканен гостенин. Какво ще му кажат? Г. Караславов, С, 57. Ключалката сухо и рязко щракна в дълбоката тишина. Ако не беше забравил [майорът] пистолета си, щеше да бъде за него детска играчка да хлопне с него неканения пришелец по главата и да го лиши от съзнание. П. Вежинов, СО, 140.

Списък на думите по буква