НЕКОЛЦИНА —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕКОЛЦЍНА неопр. местоим. 1. Вместо прил. За мъже или мъже и жени — няколко. От съседни къщи наизлезли хора, задали се фенери, после неколцина мъже тръгнали с фенерите по дирите на момчетата. Й. Радичков, БФ, 72. Още Софроний Врачански, готвейки изданието на големия си труд от 1806 г., се вижда принуден да прибегне до съдействието на неколцина сънародници. М. Арнаудов, БКД, 7. Гео Милев изпрати от Берлин голяма статия за модерната европейска поезия и седемнадесет

превода на стихотворения от неколцина западни поети. К. Константинов, ППГ, 263. Като кажем, че един народ е просветен, то не треба да разбираме, че просвещението на този народ ся състои само в неколцината учени от този народ, но в числото, в множеството на четците. Ступ., 1875, бр. 6, 41.

2. Вместо същ. Няколко лица, мъже или мъже и жени. Не се различаваше положението и в съседните две села. Тука наистина се намериха неколцина, готови да се присъединят към общата борба, но те пък щели да го сторят само ако дойде Панайотовата чета. Ст. Дичев, ЗС I, 479. Когато излязохме на улицата, ние, неколцината, които имахме една посока, забавихме стъпките си въпреки студа и дълго приказвахме върху необходимостта от подобни срещи. Ст. Чилингиров, СбЦГМГ, 355-356. Намираха се хора да го [учителя] последват и да му се даде отзив и подпорка на добрите му намерения и народополезни желания;.. в градищата се случваше да ги има по неколцина, а в селата по един, по двама. Ил. Блъсков, ДБ, 84.