НЕКОМПЕТЕНТЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕКОМПЕТЀНТЕН, -тна, -тно, мн. ‑тни, прил. Книж. 1. Който не е компетентен, няма необходимите познания в дадена област. Нямаше да пише [проф. Арнаудов], че въпросът за програмата не е бил обстойно разгледан и проучен, че тя не е съставена от специалисти и учители, а е "необмислен проект" на некомпетентни и невежи хора. Р, 1925, бр. 196, 1. Една автономия на Народния театър ще даде възможност на неговата управа да насочи правилно задачите.. При сегашното си положение, това е абсолютно невъзможно, защото некомпетентни фактори могат във всяко едно време да се бъркат в живота на театъра. К, 1926, бр. 95, 1.

2. Който не е основан, не почива на компетентност, на познания в дадена област. Необходимо е разширяване на здравната просвета и сред населението по отношение на вредното и некомпетентно лечение с различни медикаменти. НТМ, 1966, 211-212, 53. — Несъмнено академик Урумов е световен учен .. Наистина той работи в чужда за мене област, така че аз няма да ви натрапвам моето некомпетентно мнение. П. Вежинов, НБК, 236. Некомпетентна рецензия. Некомпетентна оценка.