НЕКОРЕКТЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕКОРЀКТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Книж. 1. Който не проявява коректност; нелоялен, непочтен, нечестен. Некоректен партньор. Некоректни членове на съюза.

2. За проява, постъпка и под. — в който няма коректност; нелоялен, непочтен, нечестен. За вдъхновението си Будевска разказва, че то всякога е било налице, стига да не е имало пречки от външно естество — лошо здраве, некоректни прояви от страна на колеги, директори, режисьори. Ст. Грудев, АБ, 161. Приписването сам на себе си високи добродетели, оправданието на явно некоректните си действия .. във всяка порядъчна литература се смята не само за

порок, но и за порок, в основата на който лежат явно користни подбуждения. Д. Благоев, ЛКС, 87. Същевременно председателят направи строга бележка на Мартинес и Карвахал за некоректен език към властите на републиката. Д. Димов, ОД, 122.