НЕКОРОНОВАН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕКОРОНО̀ВАН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За цар, монарх — който не е коронован. Главната опора на неговата власт била войската. На негова страна били също голяма част от едрите и средни робовладелци в Италия и провинциите. По такъв начин Цезар станал некоронован цар. Ист. V кл, 1965, 133.

2. Прен. Който има голяма реална власт, без тя да е официално призната. Гешовци бяха некоронованите владетели на Източна Румелия, макар губернаторът Алеко паша да не се погаждаше много с тях. В. Геновска, СГ, 175.