НЕКРАСИВ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕКРАСЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който не е красив, хубав. — Вземи, вземи, отче, — повтори по-тихо черният болярин .. — За църквата, за манастира! Неговото некрасиво, но мъжествено лице пламна и се зачервви. Ст. Загорчинов, ДП, 374. Както мнозина скромни, некрасиви и нищожни на вид хора, които твърде често не можем да оценим на пръв поглед, Гужук носеше храбро и вярно сърце. Ем. Станев, ЯГ, 107. Беше слабичко плоскогърдо момиче с некрасива походка. П. Вежинов, НБК, 34. Тънките, голи и замрътвели дръвчета фърлят въз тая бяла постелка някакви редки и некрасиви драскулки — те са скудната им сянка. Ив Вазов, Съч. IХ, 164. Къщята в гръцките градове били повечето некрасиви и малки. Н. Михайловски, РВИ (превод), 136.

2. Прен. За постъпка, проява — който буди неодобрение, който е осъдителен с оглед на нравствените норми. Заедно с тях [мъжете] се е увивал около чужди жени и моми пред очите на мъж, баща, брат .. Никога не му е идвало наум, че вършат нещо некрасиво, те — салонни джентлемени. Г. Стаматов, Разк. II, 61. Винаги при първия удар Симон се обръщаше с гръб към нас и смутено, мълчаливо се прекръстваше. На това Горянина се изсмиваше закачливо високо и го сочеше цинично с пръст. — А ти какво — сърдеше се Симон така, като че бяха го заловили в некрасиво деяние, — турчин ли си, та не вярваш в Бога? П. Михайлов, ПЗ, 45.