НЕКРАСЍВО

НЕКРАСЍВО. 1. Нареч. от некрасив. Есперанца седна в кревата. Косите ѝ се разпиляха некрасиво над челото, окръжиха като тъмна рамка дългото ѝ лице. Б. Йосифова, БЧМ, 130. — В тоя град има един човек, когото не желаех да срещна .. Един човек, който навремето постъпи некрасиво с мен, а след това с късна дата се сети да ме гони. Б. Райнов, НН, 322.

2. Обикн. с гл. съм, изглежда, вижда ми се, става и под. а) Означава, че някъде е неприветливо, неестетично. Огледах стаята и осъзнах, че наоколо беше некрасиво, разхвърляно и неуютно.

б) Означава,че резултатът от някаква постъпка, действие е осъдителен с оглед на нравствените норми. Да говори човек добри неща за себе си е нескромно и некрасиво. Т. Данаилов, РВ, 2. Некрасиво е да се говори за човек зад гърба му.

Списък на думите по буква