НЕКРОЗА —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕКРО̀ЗА ж. Мед. Умиране на част от организъм като клетки, тъкани или орган; локална смърт. Ако засегнатите тъкани се охладят под 18°, в тях се нарушава кръвообращението и обмяната на веществата, което води по-късно до некроза и отпадане на тези тъкани. Н. Иванов и др., ГО, 106. Атрофията се дължи между другото на бавно запушване на приводящия артериален съд, некрозата — на много бързото му запушване. Б. Кърджиев, ОПА, 120.

— От гр. νέκρωσις.